Жираф
Аз виждам, че тъжен е погледът твой този ден
и с тънки ръце си прегърнала ти колене.
Послушай: далече, далече, край езеро Чад
изискано броди жираф.
Със стройна грациозност е той надарен,
а кожата негова сякаш с вълшебен е тен,
със който луна, едва, може би, да се сравни,
люляна, разпръсната в езерни тихи води.
Далече прилича на кораб със цветни платна
и тича тъй сякаш е птица във полет щастлив.
Аз зная, че вижда земята прекрасни неща,
когато на залез той в пещерен мрамор е скрит.
И весели приказки знам за далечни страни,
за черна девойка, на младия вожд за страстта,
но ти твърде дълго си вдишвала гъсти мъгли,
не искаш да вярваш във нищо, освен във дъжда.
И как да ти кажа за топли тропически дни,
за палмите стройни, за носещ се див аромат...
Ти плачеш? Послушай... на езеро Чад в далнини
изискано броди жираф.
Перевод стихотворения Николая Гумилёва «Жираф» на болгарский язык.