Заблуденият трамвай

Заблудившийся трамвай

Вървях по улица непозната,
и изведнъж — и грак, и лай,
и гръм, и лютни от небесата —
пред мен летеше със звън трамвай.

Как на платформата му се метнах,
така до края не проумях.
Че диря огнена и по светло
оставя — само това видях.

Сред времената и световете
бе той препуснал — тайфун без край…
Спрете, ватмане, ей, ватмане, спрете,
спрете веднага този трамвай!

Късно е. Няма стени отпреде.
Палми се мярнаха… кремав цвят…
Гърмеше мост подир мост пореден
над Нева, Сена и Нил — отзад.

За миг под прозореца на вагона
изникна с поглед лукав и луд
старият просяк — същият — оня,
дето лани умря в Бейрут.

Къде съм? Вече си губя куража.
Сърцето ми в отговор дава знак:
„Ето я гарата, откъдето даже
към Кришна и Буда потегля влак.“

Спирка „Зеленная“ е със странни
букви изписана, и кърви.
Тук вместо зелки и патладжани
продават само мъртви глави.

С лице-виме, в рубашка червена,
палачът обезглави и мен.
Лежа главата ми подредена
до други в сандъка окървавен.

Улица, дървени тараби, светят
три прозорчета… познато май…
Спрете, ватмане, ей, ватмане, спрете,
спрете веднага този трамвай!

Машенка, помня, тук си ми пяла,
тъка ми тука килим — на свещ.
Къде са днес твоят глас и тяло?
Как е възможно ти да умреш?

Колко чака да дойде принцът ти —
а пък с перука напудрена аз
бързах за бал у Императрицата —
не сме се срещали оттогаз.

Сега чак разбирам, че свободата
е блясък отвъден сред този мрак.
Хора и сенки пазят вратата
на планетарния зоопарк.

Повейна вятър — познат и сладък,
и откъм моста се появи
железен конник с ръка грамадна
и две копита над мен изви.

А православен и всецелебен
отпред Исакий е извисен.
Там ще отслужа сега молебен
за Маша и панихида за мен.

Ала — завинаги в мрак — терзае
сърцето болните ми гърди…
Машенка, Машенка, аз не знаех
такава любов и тъга преди!

Другие переводы:


А вот еще:

Remember the palace of giants…

Remember the palace of giants, / The pool, full of silvery fish, / Alleys of planes, the highest, / And keeps made of huge stone bricks; / / As my golden horse at the towers / Was prancing, so proud and strong, / And gems decorated his harness / In patterns of delicate work. / / ...

The ship

"What d' you see in my eyes, slightly sparkling, / In my look, hazed with opaque mist?" / "There I saw the sea's deepest darkness / With a big sunken beautiful ship. / / That fine ship... More glorious and braver / None had seen over deep of the sea. / Its high masts under windbreath ...

A fragment of «Tale of Kings»

Once a dark horseman oh a black horse came / He was clad in a black velvet cloak, full of pride. / And his look was so dreadful, as a town aflame, / And so glaring as a flash in the night. / / Curly hair upon shoulders like serpents did twist, / And his voice was a song of the earth and...

Giraffe

Today, I can see that your glance is especially sad, / And hands are especially thin and the hair if up fluff. / Hey, listen, as far as in Africa, down at lake Chad / Is walking a graceful Giraffe. / / He's owing that elegance, slender and languor he is, / Such beautiful patterns are sh...

The Gates of Paradise

There are no seven diamond seals to close / the eternal gates of God's great paradise / it has no tempting charms, no beckoning glow / and to the people remains unrecognized. / / a doorway in a wall long since forsaken / a mass of stones and moss and nothing more. / nearby, a beggar, ...

A portrait of a man

His eyes are lightless underground lakes, / Abandoned castles of the ancient kings. / Marked with the sign of the eternal shame / Of that, the Other One, he never speaks. / The deepest wound, his mouth, dark and purple, / Made with a blade borne of the deadly poison; / And it is sad and ...