Песен за певеца и краля

Песня о певце и короле

Стърчи моят замък в пустинни земи
на връх каменист и зъбат.
Аз сам го въздигнах в среднощни тъми,
проклинайки целия свят.

И сам съм му жител. Седя с гордостта
на крал в своя мраморен хол.
Единствено нощем от диви места
се спуска кикотещ се трол.

Жесток и страхлив, той седи надалеч
и дрънка коварни слова.
Но знае, че имам безмилостен меч
за всякоя дръзка глава.

На трона веднъж си седях, увенчан
с блестящ диамантен венец,
когато по моя портал обкован
похлопа скиталец-певец.

За всекиго, който е лих и сърцат
дома си отварял съм аз.
Приех да изслушам безумеца млад
в червената зала за час.

Той арфа красива тогаз улови,
замря — за момент вцепенен,
и дива, болезнена песен изви
в двореца ми тих и студен:

„Вървях си сам сред нощ беззвездна
по сипеи и по бърда,
и изведнъж, над мрачна бездна,
съгледах труп — за зла беда.

Трупът бе на момиче бяло,
укрито в бурена висок.
А над съблеченото тяло
висеше скоморох1 убог.

Склонен над девственото ложе,
той дрънкаше звънче на шут —
опитваше се да тревожи
дори смъртта глупакът луд.

Звънът бе глух, без ехо. Сведен,
кривеше изродът лице.
Блестяха пръстенчета медни
по гърчавите му ръце.

Така подскачаше накичен
той с кикот покрай пропастта.
И върху устните девичи
лепеше лигава уста.

А аз си тръгнах с куп въпроси,
и боговете с тях терзах.
До днес света преброждам бос, но
по-ярко нещо не видях.“

Не можех по-дълго безумния бард
да слушам и меча извих.
Забодох в гръдта му червен минзухар
в награда за дръзкия стих.

Красиво и кърваво този цветец
връз младата гръд заблестя.
„Върви си — му казах, — злокобен певец!“
Но той бе поел към смъртта.

Аз струните скъсах и арфата с гръм
ударих о пода без жал,
затуй, че за пръв път на гордия хълм
разплакан бе гордият крал.

А замъкът пак тъне винаги в здрач,
и скита насмешникът-трол.
Не знае страхливецът — кралят е в плач
в огромния мраморен хол.

В мълчание пак е дворецът обвит.
Там трима са — всяващи страх —
печалният крал и певецът убит,
и дивата песен — над тях.

1 Бродещ певец-комедиант в древна Русия. — Бел. прев.


Другие переводы:


А вот еще:

I Can’t Forget

No, I can’t ever forget / your child’s mouth, your girl’s glance, / bold - I dream of you, / I speak, I think of you - always - like rhythm. / / I feel vast oceans / heaving as the moon yaws, / and whole galaxies, burning, / swinging as they have always swung, will...

The Dream

My nightmare woke me, groaning / with the most intense pain. / My dream: that you loved someone else / and he had hurt you. / / I ran out of bed / like a murderer from the guillotine, / and saw how the streetlights / shone dim, like animals’ eyes. / / Oh, no one, no one /...

She Who Scatters Stars

You’re not always proud, aloof; / you don’t always refuse me. / / You come to me, sometimes, / quietly, quietly, quietly, like in a dream. / / The hair above your forehead is heavy, full. / I’m never allowed to kiss it. / / And your wide eyes / are lit by a m...

Canzonet 1

How many of earth’s oceans I’ve sailed, oceans / ancient, gay, foam-covered; / how many matchless nights and days / have gone guiding caravans across the steppes... / / How we laughed, then, / my Muse and I, free... / Rhymes flew together like birds, / so many-I don&rsqu...

Canzonet 2

Your temple, Lord, is in Heaven, / but the earth is Your shelter, too. / Lime trees bloom in the forests, / and birds sing in the trees. / / Like Your cathedral bells, spring / moves across the fields, gay, / and flying on a dream’s wings / angels come to us, in spring. / /...

Canzonet 3

How quiet Nature has gone! / All eyes, all ears. / Our spirit leans, leans / toward that final, awful freedom. / / And earth will forget how soldiers / hurt her, how merchants sinned, / and Druids will teach on green hills / as once, once before they taught. / / And poets will ...