Шесто чувство
Прекрасно е с любимите вина,
с добрия хляб, във фурната опечен,
с обречената зарад нас жена,
измъчена за сладостта ни вечна.
Но що да правим с розови зари
над небеса с изстиващи простори,
къде покой и тишина цари,
със стихове безсмъртни що да сторим?
Не са храна, целувка, питие.
Неудържимо миговете бягат
и ний отново кършим пак ръце,
осъдени да крачим все нататък.
Момчето, както, спряло от игри,
наднича към девойки как се къпят,
и за любов незнаейки дори,
от тайнствено желание се мъчи;
и както някога във някой храст,
пълзи без сили с рев и несъзнато
създание, със усет че растат
на рамене невидими крилата.
Тъй век след век — кога ли, Боже наш! —
под ножа на природа и изкуство,
крещи плътта, духът изнемощял
при раждане на орган шесто чувство.
Перевод стихотворения Николая Гумилёва «Шестое чувство» на болгарский язык.