Фра Беато Анджелико
В страна, где хипогрифът лъв с крила
зове ни весело в лазур да свирим,
където от ръкава си нощта
кристални нимфи пуща и фурии;
в страна, где тих е гроб на мъртъвци,
но волята им, власт и сила жива,
сред многото художници светци
един сърцето ми обича дивно.
И нека Рафаел да е велик,
Буонароти, скален бог да люби,
да Винчи, от вълшебствата опит,
Челини, в бронза тайна да разбуди.
Но Рафаел не топли, а слепИ,
в Буонароте страшно съвършенство,
опиянен да Винчи ще смути
душата, що повярвала в блаженство
на Фиезоле, с маковете — плам,
с тополите в небето що се вдигат,
и мощите на мъченици там
в готическите църкви где почиват.
И всичко моят майстор е можал,
да впише с обич, просто и смирено.
Не всичко да рисува е успял,
което нарисувал, — съвършено.
Скали, горички, рицарът на кон, —
къде отива, в църква, при невяста?
Блести зора на градски небосклон,
вървят стада по улици не градски;
Държи Мария Своя Син в престол,
с косичка къдрава и светла благост,
деца такива в нощ пред Рождество
безплодните жени сънуват с радост;
Не плаши ги, закрилени свето,
палачът там, облечен в синя риза,
а те под ореола от злато:
тук светлина, и там — лъчи извират.
А багри, багри — с ярка чистота,
родени с него, с него отлетели.
Говорят: той разтварял е цвета
в епископското масло осветено.
Там още чува се: как серафим
към него спуснал се с усмивка ясна,
взел четки, състезавал се дори
с изкуството му дивно... но напразно.
И Бог, и свят, живеят те довек,
на хората животът — миг и болка,
но всичко вмества в себе си човек,
щом влюбен е в света и вярва в Бога.
Перевод стихотворения Николая Гумилёва «Фра Беато Анджелико» на болгарский язык.