Вечер
И пак един ненужен ден,
великолепен и ненужен!
Гальовна сянка, спри при мен
и облечи духът смутен
в одежда бисерна и чудна.
И ти дойде — ти гониш пак
зловещи птици — мои скърби.
О, нощ, владетелко на мрак,
пред тебе всеки става слаб,
пред твоите победни стъпки.
Долита звездна тишина,
ръката ти — луната вечна,
и аз отново във съня
отивам в дивната страна —
на скръбно щастие далечно.
Перевод стихотворения Николая Гумилёва «Вечер» на болгарский язык.