Съмнение
И ето, аз съм сам във вечерта,
към вас, към вас лети ми мисълта,
Ще взема книга, но прочитам: "тя",
душа смутена как да укротя.
И лягам, но в леглото се въртя,
възглавката гори под мен — не спя.
Отивам до прозореца едвам,
луна да видя и полето там,
че там, навън, промълвихте ми "да",
туй "да" докрай душата облада.
Но в миг съзнанието ми разбра,
че вас ви няма и не сте била,
че вашто "да", под бора с трепет тих,
целувката ви — сън била за миг.
Перевод стихотворения Николая Гумилёва «Сомнение» на болгарский язык.