Содержание

Моите читатели

Мои читатели

Един бродяга от Адис-Абеба,
водач на много племена,
прати при мен веднъж копиеносец
с поздрав, съшит от мои стихове.
Друг път един пък капитан на канонерка
ми чете цяла нощ из южното море
десетки стихове от мен
под огъня на неприятелските батареи.
Човекът, който сред голямо множество
уби посланика на императора,
се приближи и се здрависа с мен
от благодарност за поезията ми.

О, те са много — силни, весели и зли,
убийци на човеци и на слонове,
издъхващи в пустинята от жажда,
замръзващи върху потъващ айсберг,
верни докрай на нашата планета —
а тя е силна, весела и зла.
Те носят книгите ми в пътни чанти,
прелистват ги сред палмови горички,
забравят ги в потъналите кораби.

Не ги обиждам аз с неврастения,
с душевна топлота не ги лигавя,
не им омръзвам с намеци многозначителни
за съдържанието на изядено яйце.
Аз уча само как да бъдат смели,
когато свирят покрай тях куршуми,
и чупят бордове вълните мощни —
да бъдат смели и да правят нужното.

Когато най-прекрасната жена —
единствена за тях в света огромен,
произнесе: „Не те обичам вече“,
ги уча как да се усмихнат мълком
и да си тръгнат, без да се обръщат.
А щом настъпи сетният им час,
и алена мъгла ги заобгръща,
ще ги науча да си спомнят всичко —
жестокия и скъп живот,
родината чудата и единствена,
и щом пред Бога се явят,
да отговарят с прости, верни думи —
докато чакат Неговия съд.

Другие переводы:

А вот еще:

She

I know a woman, full of silence, / Her bitter weariness from words, / Dwells in mysterious, blinking eyelids / Their widened pupils, secret worlds. / Her soul is greedily wide open / To copper music of sweet verse. / To life, that’s worldly, pleasant often, / She’s deaf and...

The Red Sea

Greetings, Red Sea, shark soup, / Negro bath, sand cauldron! / Like stone cactus flowers / limestone, not moss, blooms on your cliffs. / / Sea-monsters swept up by the tide lie dying / in anguish, out on your islands / in the burning sand: octopi, tritons, swordfish. / / From Afr...

The Sick Man

Only one thing torments my delirium: / how certain sharp lines go on for ever, / and a bell rings and rings and rings / like a clock marking off eternity. / / Just so, after death, / eyes stare into darkness / (the agonized hope of resurrection) / trying to see familiar visions. / ...

Offensive

This country could have been paradise: / it’s a den of fire. / We've been advancing for four days, / we’ve not eaten for four days. / / In this strange, bright hour / we don’t need earth’s bread: / the Lord’s Word / is better nourishment. / / The b...

The Cathedral at Padua

Marvellous, and sad - yes, that’s what this temple / is - a joy, a temptation, a threat. / Eyes exhausted with desire / bum in the slits of confessional windows. / / The organ melody rises, falls, / then swells fuller and more terrible, / like blood in dark church-granite veins ...

The Sun of the Spirit

How could we walk in peace, before, / expecting no joy, no disaster, / not dreaming of battles, of flaming retreats, / or the roaring trumpet of victory ? / / How could we - but it’s not too late, / the sun of the spirit bends down to us - / soothing, threatening, it pours / a...