Варвари

Варвары

Когато страната проплака под удара Божи
и древната столица варварски орди превзеха,
царицата посред площада въздигна си ложе
и там ги зачака, свалила и сетната дреха.

Херолди тръбяха, плющяха ведно знамената,
подобно дървета, от есенен вятър люляни.
Коприни и кожи безценни на няколко ката
се диплеха върху лозници, от злато ковани.

Царицата бе като гъвкава, тъмна пантера,
с очи, обещаващи радост бездънна и дива.
Гърдите й тръпнеха зад балдахина химерен,
направен така, че да мами, а не да прикрива.

И нейният зов бе звънлив като сребърна лютня:
„Елате, герои, обкичени с прашки и брадви,
че никога няма да срещнете по-безприютна
жена, чийто вопъл така да ви грабва и радва!

Елате, герои, облечени в мед и желязо!
Забивайте гвоздеи яростни в моето тяло.
Дано се налеят сърцата ви с бяс и омраза,
от мъка дано натежат — като грозде узряло.

Отдавна ви чакам — мъже първобитни, грамадни.
Любувах се тайно на вашата пагубна орда.
Елате и мойта разцъфнала гръд безпощадно
терзайте, щом чуете тръбния зов на херолда!“

И сребърен рог на херолда в блестящи одежди
слугите протегнаха върху червена коприна…
Но гордите северни варвари въсеха вежди,
и виждаха своята бедна и снежна родина,

и виждаха сиво, сурово небе над широки
гористи хълмища, припомняха си красотата
на своите царствено-хладни сестри синеоки,
и скалда1 си спомняха, е песни възславящ Жената.

Кипеше площадът от буйната лава човешка,
и с южна разпаленост сипеха жар небесата,
Но гордият вожд вдигна длан и с надменна насмешка
възви своя кон и поведе на север войската.

1 Древноскандинавски поет-певец. — Бел.прев.


А вот еще:

Remember the palace of giants…

Remember the palace of giants, / The pool, full of silvery fish, / Alleys of planes, the highest, / And keeps made of huge stone bricks; / / As my golden horse at the towers / Was prancing, so proud and strong, / And gems decorated his harness / In patterns of delicate work. / / ...

The ship

"What d' you see in my eyes, slightly sparkling, / In my look, hazed with opaque mist?" / "There I saw the sea's deepest darkness / With a big sunken beautiful ship. / / That fine ship... More glorious and braver / None had seen over deep of the sea. / Its high masts under windbreath ...

A fragment of «Tale of Kings»

Once a dark horseman oh a black horse came / He was clad in a black velvet cloak, full of pride. / And his look was so dreadful, as a town aflame, / And so glaring as a flash in the night. / / Curly hair upon shoulders like serpents did twist, / And his voice was a song of the earth and...

Giraffe

Today, I can see that your glance is especially sad, / And hands are especially thin and the hair if up fluff. / Hey, listen, as far as in Africa, down at lake Chad / Is walking a graceful Giraffe. / / He's owing that elegance, slender and languor he is, / Such beautiful patterns are sh...

The Gates of Paradise

There are no seven diamond seals to close / the eternal gates of God's great paradise / it has no tempting charms, no beckoning glow / and to the people remains unrecognized. / / a doorway in a wall long since forsaken / a mass of stones and moss and nothing more. / nearby, a beggar, ...

A portrait of a man

His eyes are lightless underground lakes, / Abandoned castles of the ancient kings. / Marked with the sign of the eternal shame / Of that, the Other One, he never speaks. / The deepest wound, his mouth, dark and purple, / Made with a blade borne of the deadly poison; / And it is sad and ...