Варвари

Варвары

Когато страната проплака под удара Божи
и древната столица варварски орди превзеха,
царицата посред площада въздигна си ложе
и там ги зачака, свалила и сетната дреха.

Херолди тръбяха, плющяха ведно знамената,
подобно дървета, от есенен вятър люляни.
Коприни и кожи безценни на няколко ката
се диплеха върху лозници, от злато ковани.

Царицата бе като гъвкава, тъмна пантера,
с очи, обещаващи радост бездънна и дива.
Гърдите й тръпнеха зад балдахина химерен,
направен така, че да мами, а не да прикрива.

И нейният зов бе звънлив като сребърна лютня:
„Елате, герои, обкичени с прашки и брадви,
че никога няма да срещнете по-безприютна
жена, чийто вопъл така да ви грабва и радва!

Елате, герои, облечени в мед и желязо!
Забивайте гвоздеи яростни в моето тяло.
Дано се налеят сърцата ви с бяс и омраза,
от мъка дано натежат — като грозде узряло.

Отдавна ви чакам — мъже първобитни, грамадни.
Любувах се тайно на вашата пагубна орда.
Елате и мойта разцъфнала гръд безпощадно
терзайте, щом чуете тръбния зов на херолда!“

И сребърен рог на херолда в блестящи одежди
слугите протегнаха върху червена коприна…
Но гордите северни варвари въсеха вежди,
и виждаха своята бедна и снежна родина,

и виждаха сиво, сурово небе над широки
гористи хълмища, припомняха си красотата
на своите царствено-хладни сестри синеоки,
и скалда1 си спомняха, е песни възславящ Жената.

Кипеше площадът от буйната лава човешка,
и с южна разпаленост сипеха жар небесата,
Но гордият вожд вдигна длан и с надменна насмешка
възви своя кон и поведе на север войската.

1 Древноскандинавски поет-певец. — Бел.прев.


А вот еще:

She

I know a woman, full of silence, / Her bitter weariness from words, / Dwells in mysterious, blinking eyelids / Their widened pupils, secret worlds. / Her soul is greedily wide open / To copper music of sweet verse. / To life, that’s worldly, pleasant often, / She’s deaf and...

The Red Sea

Greetings, Red Sea, shark soup, / Negro bath, sand cauldron! / Like stone cactus flowers / limestone, not moss, blooms on your cliffs. / / Sea-monsters swept up by the tide lie dying / in anguish, out on your islands / in the burning sand: octopi, tritons, swordfish. / / From Afr...

The Sick Man

Only one thing torments my delirium: / how certain sharp lines go on for ever, / and a bell rings and rings and rings / like a clock marking off eternity. / / Just so, after death, / eyes stare into darkness / (the agonized hope of resurrection) / trying to see familiar visions. / ...

Offensive

This country could have been paradise: / it’s a den of fire. / We've been advancing for four days, / we’ve not eaten for four days. / / In this strange, bright hour / we don’t need earth’s bread: / the Lord’s Word / is better nourishment. / / The b...

The Cathedral at Padua

Marvellous, and sad - yes, that’s what this temple / is - a joy, a temptation, a threat. / Eyes exhausted with desire / bum in the slits of confessional windows. / / The organ melody rises, falls, / then swells fuller and more terrible, / like blood in dark church-granite veins ...

The Sun of the Spirit

How could we walk in peace, before, / expecting no joy, no disaster, / not dreaming of battles, of flaming retreats, / or the roaring trumpet of victory ? / / How could we - but it’s not too late, / the sun of the spirit bends down to us - / soothing, threatening, it pours / a...