Содержание

Translations

Защо съм насъбрал все мисли тежки,
Като крадци в околностите нощем?
От мрачни лешояди по — зловещи,
Защо за мъст жестока те ме глождят?

Надеждата си тръгна, и мечтите,
Вълнението очите ми отвори
На страница прочетох призрачна
Какво съм казал, мислил или сторил.

За туй, че гледах със очи спокойни
Онези, към победите препуснали,
За туй, че с устните си знойни
Докосвах устни грях невкусили.

За туй, че моите ръце и пръсти
Не знаят що е рало — бяха тънки,
За туй, че песните ми вечно пръснати,
Сърце ми късаха — тъй тъжни, звънки.

Настана вече време за разплата —
Слепците храма нежен ще разбият.
И мислите — крадци във тишината,
Мен като просяк в мрака ще затрият.

Перевод стихотворения Николая Гумилёва «Думы» на болгарский язык.

Думы

Зачем они ко мне собрались, думы,
Как воры ночью в тихий мрак предместий?
Как коршуны, зловещи и угрюмы,
Зачем жестокой требовали мести?

Ушла надежда, и мечты бежали,
Глаза мои открылись от волненья,
И я читал на призрачной скрижали
Свои слова, дела и помышленья.

За то, что я спокойными очами
Смотрел на уплывающих к победам,
За то, что я горячими губами
Касался губ, которым грех неведом,

За то, что эти руки, эти пальцы
Не знали плуга, были слишком тонки,
За то, что песни, вечные скитальцы,
Томили только, горестны и звонки,

За все теперь настало время мести.
Обманный, нежный храм слепцы разрушат,
И думы, воры в тишине предместий,
Как нищего во тьме, меня задушат.