Моите читатели
Един стар бродяга от Адис-Абеба,
покорил много племена,
ми прати черен копиеносец
с поздрав, съставен от мои стихове.
Един лейтенант, управлявал канонерки
под огъня на вражески батареи,
цяла нощ сред южното море
рецитираше наизуст мои стихове.
Един човек, който сред тълпата от хора
застреля императорския посланик,
дойде да ми стисне ръката,
да благодари за стиховете ми.
Те са много, силни, зли и весели,
убивали са хора и слонове,
умирали са от жажда в пустинята,
замръзвали са върху парче вековен лед,
били са верни на планетата,
силна, весела и зла,
те носят мои книги в чантите си,
четат ги в палмови горички,
забравят ги на потъващи кораби.
Аз не ги наскърбявам с невръстения,
не ги унижавам с душевна топлота,
не им досаждам с многозначителни намеци
за съдържимото в едно изядено яйце,
но когато наоколо свистят куршуми,
когато вълните разбиват борда,
аз ги уча да не се страхуват,
и без страх да правят, каквото трябва.
А когато жената с прекрасното лице,
единствено ценното нещо на вселената,
им каже: аз не ви обичам,
аз ги уча да се усмихват,
да си тръгват и да не се връщат повече.
А когато дойде последният им час
и равна червена мъгла застеле погледите им,
аз ще ги науча да си припомнят веднага
целия жесток, мил живот,
цялата родна, странна земя,
и, застанали пред лицето на Бога,
с прости и мъдри слова
да чакат спокойно съда Му.
Перевод стихотворения Николая Гумилёва «Мои читатели» на болгарский язык.