Содержание

Translations

Защо пак в мен се свряха тези мисли,
като крадци в преградие, сред мрака;
като в кошмари страшни и подтискащи —
защо отново мъст жестока чакат?

Отмря надеждата, мечтите са изтляли…
Очите си разтворих аз с вълнение
и зърнах върху призрачни скрижали
делата, мислите си, дългите стремления.

Но за това, че тук невъзмутимо
съм гледал плаващите към победа,
затуй, че с жадни устни, непростимо
съм търсил устни, за греха неведом;

затуй, че тези длани, тези пръсти
не са държали плуг, че тъй са тънки,
затуй, че песните ми, скитници невръстни,
пробуждаха тъги и горест с рими звънки —

за всичко днеска ден на мъст настана.
Слепци измамливия храм ще разрушат
и мислите, като крадци в предградие,
мен, нищият, сред мрак ще задушат.

Перевод стихотворения Николая Гумилёва «Думы» на болгарский язык.

Думы

Зачем они ко мне собрались, думы,
Как воры ночью в тихий мрак предместий?
Как коршуны, зловещи и угрюмы,
Зачем жестокой требовали мести?

Ушла надежда, и мечты бежали,
Глаза мои открылись от волненья,
И я читал на призрачной скрижали
Свои слова, дела и помышленья.

За то, что я спокойными очами
Смотрел на уплывающих к победам,
За то, что я горячими губами
Касался губ, которым грех неведом,

За то, что эти руки, эти пальцы
Не знали плуга, были слишком тонки,
За то, что песни, вечные скитальцы,
Томили только, горестны и звонки,

За все теперь настало время мести.
Обманный, нежный храм слепцы разрушат,
И думы, воры в тишине предместий,
Как нищего во тьме, меня задушат.