Слънце на духа

Как можахме да живеем във покой,
без да чакаме ни радост, ни беда,
без мечти за огнезарен бой,
без тътнежа на победната тръба.

Как можахме… Ала още има време.
Слънце на духа, склони над нас.
Слънце на духа — ти благост или бреме,
се разлей по наште небеса.

И цъфти духът подобно майска роза,
като огън пръснат — в тъмното изтлява,
тялото ни без да схваща тази поза,
сляпо й се подчинява.

В прелестта на степните простори,
в тайнството на горска глушина,
няма нищо трудно там за волята,
ни мъчително за нашата душа.

Чувствам, че пристъпва скоро есен,
работите слънчеви ще спрат,
златни, зрели плодове ще снемат
хора от Дървото на духа.

Перевод стихотворения Николая Гумилёва «Солнце духа» на болгарский язык.

Солнце духа

Как могли мы прежде жить в покое
И не ждать ни радостей, ни бед,
Не мечтать об огнезарном бое,
О рокочущей трубе побед.

Как могли мы… но еще не поздно,
Солнце духа наклонилось к нам,
Солнце духа благостно и грозно
Разлилось по нашим небесам.

Расцветает дух, как роза мая,
Как огонь, он разрывает тьму,
Тело, ничего не понимая,
Слепо повинуется ему.

В дикой прелести степных раздолий,
В тихом таинстве лесной глуши
Ничего нет трудного для воли
И мучительного для души.

Чувствую, что скоро осень будет,
Солнечные кончатся труды
И от древа духа снимут люди
Золотые, зрелые плоды.