Вечно
На дните в коридора тлея
дори небето ме гнети,
към века гледам, миг живея
и чакам Съботните дни
и края на тревоги, на победи,
на грешки в сляпата душа...
О, ден, побързай, да прогледна,
прозрял за странните неща!
Душата в друга ще превърна,
дразнители ще доловя.
Към слънце, славейки, ще тръгна,
от червея ще излетя.
И този, който с мен вървял е
сред гръм и кротка тишина,
жесток към моите наслади,
прощавал моята вина,
кой учи да мълча, упорствам
и древна мъдрост да ценя,
ще пусне пръчката и просто
ще каже:“стигнахме, ела“.
Перевод стихотворения Николая Гумилёва «Вечное» на болгарский язык.