Слово
В оня ден, когато Бог склони се
над света със своето лице,
Слънцето от думите закри се,
думите рушиха градове.
И орелът не размахваше крилата,
до луната криха се звезди,
ако с розовите пламъци словата
се издигаха във висини.
За живота нисък — бе числото,
като за впрегаемия скот,
че оттенъкът на мисъл точно
се предава с умното число.
Патриархът стар, с ръка положил
и добро и зло под свой печат,
сам не смее към звука да сочи,
в пясъка с бастун число чертай.
Но забравили сме, че сияйно
сред беди е Словото едно
и в Евангелие от Йоана
казано е — Словото е Бог.
Ние му поставихме преграда,
сред огради бедни то живя.
И като пчелите в кошер празен
лошо дъхат мъртвите слова.
Перевод стихотворения Николая Гумилёва «Слово» на болгарский язык.