Credo
Не зная аз отгде пристигам...
Къде отивам, аз не знам,
кога във моята градина
ще блесна като ярък плам.
Кога със хубост ще съм пълен,
кога — наситен с аромат,
кога в покоя ще потъне
душа без грижи и тъга.
Но аз живея, танц на сенки
в предсмъртен час на болен ден,
изпълнен с тайнствени моменти,
с чаровен пламък осветен.
В света за мен е всичко ясно —
и нощен мрак, и слънчев пек,
в ефира величав, прекрасен —
гальовният планетен ек.
Не търся знание на болен —
отгде пристигам, за къде.
Аз знам, светкавиците волни
целуват звездни светове,
аз знам, че песни са звънели
пред трона чист на красота,
кога явило се видение —
на сплетени свети цветя.
Сърце горещо вярва в чудо,
прониквам във небесна шир,
навред пространствата отбулвам
и ги зареждам с моя мир.
Завинаги, все жив, всесилен,
залюбил чудна красота.
Ще засияй дъгата дивна
над царствената пустота.
Перевод стихотворения Николая Гумилёва «Credo» на болгарский язык.