Вълшебната цигулка
На Валери Брюсов
Мило ти момче, от радост, светло, весело се смееш,
не търси такова щастие, че отровно е в света,
ти не знаеш, ти не знаеш, как с цигулка да живееш
и какъв е тъмен ужас да започнеш песента!
Кой веднъж се е опитал със ръце да я владее,
от очите му изчезва тихият спокоен свят,
адски духове обичат царски звуци да се леят,
бесни вълци в пътя бродят, цигуларите следят.
И ще пееш, и ще плачеш с тези струни, звънки струни,
вечно длъжен си безумен да тресеш, въртиш лъка,
и под слънце, под фъртуни; под вълните бели, бурни,
в аленеещия запад и на изток в утринта.
Уморен ще се отпуснеш и за миг ще секне песен,
няма вече да извикаш, нито да поемеш дъх —
в тоз час кръвожадни вълци, развилнели се и бесни,
зъбите ще впият в гърло, лапите във твойта гръд.
И ще разбереш тогава, злобата че е звъняла,
и в очите ще погледнеш закъснял, но властен страх.
Тъжен смъртен хлад ще свие сякаш цялото ти тяло
и жена ти ще ридае, а приятелят — без глас.
Няма тук, момче, да срещнеш ни богатство, ни забава!
Но аз виждам — ти се смееш, в погледа — лъчи блестят.
Бди с цигулката вълшебна, погледни в очите звяра
и умри със смърт преславна, цигуларска страшна смърт!
Перевод стихотворения Николая Гумилёва «Волшебная скрипка» на болгарский язык.