Андрей Рубльов
Тъй сладостно изкуство зная,
тъй ясен, на монаха стил,
там образ женски сякаш рай е
във необятен Божи мир.
Носът - е ствол, дърво високо;
две вежди - тънки са дъги
над него спуснати широко,
от палма вейки в клон извит.
Пророци-птици две - очите,
под тях запяват сладък звук,
и разказите им открити
издават тайните на дух.
Открито чело – свод небесен,
и къдри – облак несравним;
навярно тях със плахост детска
докосвал нежен серафим.
И тука, под дървото, ето,
уста – като от рая цвят,
заради нея майка Ева
не съхрани завета благ.
Това със четката всехвална
Андрей Рубльов разкри пред мен
и този жизнен труд печален
от Бога бе благословен.
Перевод стихотворения Николая Гумилёва «Андрей Рублев» на болгарский язык.