Любовници
Роди се любовта им край морето,
на нимфите в свещените гори,
където песен радостно струи
в игрив напев и спори с ветровете.
Велик шаман... жесток, особен, стръвен,
без никаква човешка красота,
с безстрастен поглед, стиснати уста,
в къдрите му превръзка с цвят на кърви.
Щом паднеше мъгла над водни дебри,
великият извършваше сеанс
и нимфите се виеха във танц
покрай брега като синджир от перли.
Сред тях една със прелести пленява,
оказваше й жрецът свойта чест.
Забравил той, че хубостта влече,
че ярката превръзка съблазнява.
Кога пред утро трепкаха звездите,
забравил беше жрецът свой обред,
а нейните уста не каза „не“,
съгласни с него бяха и очите.
Жигосани от клеветата дива,
напуснаха свещените гори
на там, къде сърцето не боли,
където само любовта е жива.
Перевод стихотворения Николая Гумилёва «Любовники» на болгарский язык.