Франция
О, Франция, ти блян желан,
ти образът си вечно чуден,
ти само слаба си жена
пред силните народи, груби.
И твойта стегната войска,
и меча твой, и твойто знаме —
те нямат сили да възпрат
врага, пред теб застанал.
Когато почна се война
с талазите на чуждоземци,
то ти приведе колена
и бе пленената от немци.
Година страшна спомняй пак —
в немилост твоят идол мина.
Предаде го на властващ враг
уплашеният му народ безсилен.
Зачула силния гърмеж,
трептеше ти като авлига,
и ето, на брега далеч
израсна гробница велика.
И твоят весел, звучен рог,
на завоевания победни
мълчи днес скръбен и нерад,
с мечти отровени и бедни.
И ти съблечена стоиш
на трона златен и луксозен,
но красотата ти е щит,
спасителната твоя броня.
Где пя Юго, живя Волтер,
страда Бодлер, на бог другаря,
там извергът не ще посмей
да затанцува пред пожара.
И ако в бъдеща война
осъдена си ти да паднеш,
то вечно ще си ни в съня
със свойта бродеща осанка.
И не жреците — ние, знам,
ще разрушим скрижал законен —
да хвърлим пламък в Нотр-Дам,
да разрушим и Пантеона.
Войната с теб — е с нас война.
Не спомняй лагерите мрачни,
на чудни песни със звъна
лекувай рани незарасли.
Що значи в битка ален флаг?!
Ти приказка си и пребъдвай.
През труповете ни врагът
ще мине, за Париж щом тръгне.
Перевод стихотворения Николая Гумилёва «Франция» на болгарский язык.