Ще бъда с тебе до зора...

Ще бъда с тебе до зора,
ще тръгна сутринта,
царете, скрити, да съзра,
целуващи звезда.

Лазурният им сън закрил
лъчистия им взор;
заспали те в небесна шир
над мраморен простор.

Там мантиите им блестят
със пурпурни лъчи,
на къдрите им се крепят
елмазени венци.

И мечовете им лежат
в безценните скали,
на стража гномите стоят,
не можеш ги свали.

Но аз ще ида с моя меч:
а той не е на гном!
Ще бъда вихърът зловещ
със гръм и огнен взлом!

Аз тайните ще разбера
за дивния им сън
и в кратък стих ще събера
слова, обвити в звън.

Щом пламне залезната свещ
в природния олтар,
ще се завърна аз при теб
през чакаща врата.

Ще срещнем с тебе ний зора,
ще тръгна сутринта,
за сбогом аз ще ти даря
завзетата звезда.

Перевод стихотворения Николая Гумилёва «С тобой я буду до зари…» на болгарский язык.

С тобой я буду до зари…

С тобой я буду до зари,
На утро я уйду
Искать, где спрятались цари,
Лобзавшие звезду.

У тех царей лазурный сон
Заткал лучистый взор;
Они — заснувший небосклон
Над мраморностью гор.

Сверкают в золоте лучей
Их мантий багрецы,
И на сединах их кудрей
Алмазные венцы.

И их мечи вокруг лежат
В каменьях дорогих,
Их чутко гномы сторожат
И не уйдут от них.

Но я прийду с мечом своим.
Владеет им не гном!
Я буду вихрем грозовым,
И громом и огнем!

Я тайны выпытаю их,
Все тайны дивных снов,
И заключу в короткий стих,
В оправу звонких слов.

Промчится день, зажжет закат,
Природа будет храм,
И я прийду, прийду назад,
К отворенным дверям.

С тобою встретим мы зарю,
На утро я уйду,
И на прощанье подарю
Добытую звезду.