• Язык:
    Болгарский (Български)
Источник:

Акростих

Ангел легна върху небосклона.
Наклони се, удивен над бездна.
Нов и син светът е тъй беззвезден.
Адът сякаш сам си глътна стона.

Ален пулсът, плахост и смирение,
Хвърля в страх ръцете крехки, живи,
Мирна лава, виж, полека скрива
Ангелското свято отражение.

Тесен свят! Но нека тя мечтае
Обичта си — скръб в съновидение.
В сумрак да провижда и в омая
Азбучните свои откровения.


Перевод стихотворения Николая Гумилёва «Акростих» на болгарский язык.

Акростих

Ангел лёг у края небосклона.
Наклонившись, удивлялся безднам.
Новый мир был синим и беззвездным.
Ад молчал, не слышалось ни стона.

Алой крови робкое биение,
Хрупких рук испуг и содроганье.
Миру снов досталось в обладанье
Ангела святое отраженье.

Тесно в мире! Пусть живет, мечтая
О любви, о грусти и о тени,
В сумраке предвечном открывая
Азбуку своих же откровений.


Другие переводы: